Управителен съвет
акад. проф. Иван Радев - Председател
Иван Николов Радев е роден на 26 февруари 1943 г. в село Гороцвет, Разградско. Висшето си образование/"Българска филология", втора специалност "История"/ завършва през 1968 г. във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". След редовна аспирантура, от 1973 г., е "доктор" и асистент по "История на новата българска литература". Доцент е от 1977 г. Защитава докторска дисертация пред Специализирания съвет към БАН в София и от 1990 г. е "Доктор на филологическите науки". През 1992 г. е избран за професор по История на новата българска литература.
Избиран е за декан на Филологическия факултет/1983-1985/ и зам. ректор на Великотърновския университет/1989-1991/. Продължително време е бил и продължава да бъде член на Академическия съвет в Университета, на Научния и Факултетния съвет. От 1981 г. до сега е ръководител на катедра "Българска литература" във Филологическия факултет. Директор на Университетско издателство – В. Търново/1992-1999 г./.
От 2003 г. проф. дфн Иван Радев е академик – действителен член на Българска академия на науките.
От 2005 г. е член на Акредитационния съвет на “Националната агенция по оценяване и акредитация” към Министерския съвет на Република България.
От 2007 г. е член на Специализирания съвет по литературознание към ВАК.
Член е на Съюза на българските писатели от 1985 г. Носител е на ордена "Кирил и Методий" - II степен/1986 г./, на Славейковата награда/1998 г./, на Националната награда за литературна критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов/2001 г./, на Годишната награда на СБП за литературна история/2007/ .
Почетен гражданин е на гр. Велико Търново/2004 г./, “доктор хонорис кауза” на Русенския университет “Ангел Кънчев”/2006 г./.
Семеен, с две деца и съпруга - доцент по съвременен български език във Великотърновския университет.
Акад. Иван Радев е автор на 38 книги - монографии, сборници с изследвания, справочници и учебници, някои от тях в своето второ, трето и четвърто издание. Изследователските му интереси са насочени към проблеми и явления на българската литература, история и култура от XIX-XX век. Занимава го както личността и делото на отделните представители на новата българска литература, така и определени нейни аспекти от проблемно-тематичен и жанрово-стилов характер.
В първата насока би трябвало да се имат предвид книгите му с монографичен облик: "Софроний Врачански. Личност и творческо дело"/1983/, "Боян Пенев" /1976/, "Белочерковският апостол"/1987/, "Ботев и неговото творчество"/1994-2008, 1, 2, 3, 4-то допълнено изд./, "Каравеловото творчество"/1996/, "Васил Попов - от разказа към романа"/2001/, “Йордан Вълчев. Време и съвременници”/2006/.
Във втората насока се включват издания като "Нравственият патос на ранновъзрожденската ни литература"/1987/, "Паратекстът и художест-вената творба през Възраждането"/1993/, "Таксидиоти и таксидиотство по българските земи. 18-19 век"/1996, 2-ро допъл. изд. – 2008/, “История на българската литература през Възраждането”/1997, 2 ид. – 2007/, "Българската литература през 19 век - от анонимност към авторство"/2002/, “Другото лице на възрожденската литература”/2006/, “Литература и култура на Възраждането. Том 1. Личности и явления от “втория ред”/2008/.
Научните интереси на акад. Иван Радев намират израз и в областта на СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА СПРАВОЧНА ЛИТЕРАТУРА. По негов проект, чрез организиран от него екип от филолози бе осъществено такова мащабно начинание като “Енциклопедия на българската възрожденска лиштература/1996, 2 изд.- 1997/, също – справочникът “История и култура на България в дати. Възраждане”/1997/. Като плод на лични усилия са неговите книги с речниково-справочен характер: “Библията и българската литература”/1991, 2 допъл. изд. 1998/, “Погребаните книги на Възраждането”/1993/, “Таксидиоти и таксидиотство по българските земи”/1996/.
Израз и обобщение на оценките му за личности и явления на българската литература през 20 век са текстовете, включени в сборниците “Предходници и съвременници”/1984/, “Критическа вечерня”/1990/, “Критикът и керванът на литературата”/2008/. Както и книгите със специфичен жанров облик - “Моите полудневници”/2006/, “Homo epistolarum и животът вчера”/2007/.
Специфичен израз на съчетаване на усилията и възможностите му на литературовед, историк и културолог са част от книгите на акад. Радев, посветени на българското Възраждане: "Столица на оцелелите"/1984, 2-ро изд. - 2005/, "Търновска хроника. 1800-1835", "Дългата памет"/1993/, "Хаджи Викентий Зографски", "Българското въстание от 1835 г. Велчовата завера"/2000/, "История на Велико Търново. XUIII-XIX век"/2001/, "Любовните истории и авантюризмът на българина"/2002/. “Левски в паметта на Търновския край”/2007, 2-ро допълн. изд. - 2008/. Те въплъщават един интердисциплинарен подход в аспектите на историко-литературното мислене, културологията, просопографията и историята.
По идея на акад. Иван Радев, като съставител редактор или автор на предговорите и коментарите, излизат внушителен брой книги на писатели от миналото, някои от тях за пръв път представяни в този си вид: “Съчинения на Софроний Врачански в два тома”, сб. “Запомни ме, живот!” с поезията и публицистиката на Стефан Стамболов, “Абагар” на еп. Филип Станиславов, сб. “Българин съм” на Йордан х. Константинов-Джинот, сб. “Княз Стефан Богориди”, сб. “Повествования за възрожденската време” на Ил. Блъсков, сборниците “Изкуството е наша памет” и “Статии, есета” на проф. Б. Пенев, сб. “Българското въстание от 1835 г. Велчовата завера”, “Дневници” на Йордан Вълчев, “Българите от преди две хилядолетия” на Димитър Съсълов, библиотечните поредици “Орис” и “Търновски църкви и манастири” и мн. др.
За периода 1970-2008 г. академик Радев е отпечатал над 170 студии и статии в специализирани литературоведчески сборници и списания, над 300 популярни статии и архивни материали в централния и местния периодичен печат. Инициатор и отговорен редактор е на редица реализирани проекти, обслужващи обучението по литература в българското училище: многотомната “Малка ученическа библиотека”, “Литературни анализи 5-11 клас”, “Алманах 4-11 клас”, “Класиците в училище” и др.
Както книгите, така и част от студиите и статиите на акад. Иван Радев имат приносен характер в областта на литературната история. Те способстват за въвеждането на по-широки естетически, културологични, антропологични и религиозно-исторически параметри в подхода на историко-литературната ни наука към българската литература и процесите на културен живот през Възраждането. В тях се търсят пътища за персонализиране на явленията, за постигането на техните по-живи и автентични, вън от канонизирането, характеристики, очертават недосягани от науката ни проблемни области на възрожденската духовност и култура.
Редица от изследванията предлагат нови интерпретативни решения и стратегии към делото на утвърдени личности/Петко Славейков, Ст. Стамболов, Раковски, Хр. Ботев/, насочват към забравени или неизследвани дейци на миналото/Хаджи Викентий Зографски, св. Йоан Трапезундски, Никифор и Йеротей, поп Йовчо от Трявна, Пандели Кисимов, Киро Тулешков, Йордан х. Константинов-Джинот и др.
В момента проф. Ив. Радев е член на редакционния съвет на списанията "Език и литература"/София/ и "Архив за поселищни проучвания"/ВТУ/. Бил е в редколегията на библиотечната поредица "Нова българска библиотека"/В. Търново/, в редколегията на сп. "Родна реч"/1989-1990/, на "Трудове на Великотърновския университет"/1982-1983, 1987 г./, на алманах "Янтра"/1980-1989/, на "Литературен вестник"/1990-1991/.
